Невена Коканова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Невена Коканова
българска актриса
Родена
Невена Богданова Коканова
Починала
3 юни 2000 г. (61 г.)

Актьорска кариера
Активностот 1957 г.
Значими ролиИрина в „Тютюн“ (1962)
Елисавета в „Крадецът на праскови“ (1964)
Неда в „Отклонение“ (1967)
Народен представител в:
VIII НС   [1]
Семейство
СъпругЛюбомир Шарланджиев[2]

Уебсайт
Невена Коканова в Общомедия

Невена Богданова Коканова е българска актриса, често наричана „първата дама на българското кино“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от австрийска аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония, малко след идването на новата власт през 1947 година е арестуван и пратен като политически затворник в Белене.[3]

Образование – актьор по член 54.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1961-).

Невена Коканова изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков), учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира от рак през 2000 г., на 61 години.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • В нейна памет Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.[5]
  • В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“.[6] На нейното име е наречен и театърът в Дупница.
  • В село Иглика, читалището, наречено на Невена Коканова, през 2023 година възвръща традицията да се събират на среща в памет на актрисата хората от селото и нейни приятели.[7]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
1999 Дунав мост
(тв сериал)
7 Невена Коканова
1993 Сезонът на канарчетата леля Ади
1991 Вампир (тв) хаджийката Малама
1991 Искам Америка Мария (Мече-бу)
1989 Бащи и синове
(тв сериал)
5 Вероника, съпруга на Ванчелов, сестра на Христо Алданов
1988 Неизчезващите
(тв сериал)
5 Вероника, съпругата на Ванчелов
1988 Вечери в Антимовския хан
(тв сериал)
2 старата Сарандовица, ханджийката
1987 Време за път
(тв сериал)
5 Вероника
1987 Дом за нашите деца
(тв сериал)
5 Вероника
1986 Ешелоните Сара
1986 Три Марии и Иван Мария Стоилова
1986 Флейтата (тв)
1985 Борис I 2
1985 Горски хора ханджийката Велика Лалева Гърбунова
1985 Тази хубава зряла възраст Елена
1985 Константин Философ 2 Мария, майката на Константин
1984 Златният век
(тв сериал)
11 майката на Лиса
(в VI серия)
1984 Опасен чар (тв) учителката Боряна Кръстева
1984 Спасението жената на Бакърджиев
1983 Пясък (тв) докторката
1983 Константин Философ
(тв сериал)
6 Мария, майката на Константин
1982 Есенно слънце сервитьорката Тинка
1982 Среща на силите
1982 Предупреждението
(Предупреждение)
СССР/България/ГДР Любица Ивошевич (Люба)
1982 Кристали Слава
1982 Балада за звънците (тв) вдовицата Дана
1981 Слънце на детството
(тв сериал)
2 майката на Сашко/кралицата
1981 Язовецът (тв) французойката
1981 Търновската царица Смилова
1980 Приключенията на Авакум Захов
(тв сериал)
6 вдовицата Балабаница
1980 Уони
1980 Дами канят голямата етърва
1979 Трите смъртни гряха леля Дона
1979 Сами сред вълци
(тв сериал)
5 Терезия, полякиня, любовница на Делиус
(в 2 серии: III, IV)
1978 Селцето
(тв сериал)
5 Неда
1978 Селцето 2 Неда
1978 Чуй петела баба Петрунка
1981 Масово чудо
1977 Слънчев удар съпругата Невена
1977 Матриархат Ганета
1976 Изгори, за да светиш
(тв сериал)
7 България/Италия/СССР/ГДР Данева
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата Виола Каравелова, жена на Йосиф
1976 Циклопът Зоя
1976 Спомен за близначката Невена
1976 Не си отивай! Тинчето
1975 Авантюрите на Виктор
(тв сериал)
5 Елена, съпругата на Пламен Каролеев
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Мария
1974 Нако, Дако, Цако
(тв сериал)
3 цирковата актриса Бианка
(във II серия: „Шофьори)
1974 На живот и смърт
(тв сериал)
3 Надежда Захарова
1974 Дърво без корен снахата
1974 Последният ерген Фани
1974 Баща ми бояджията (тв) Андреева, майката
1973 Деца играят вън (тв) 3 нов. майката на Юли
(в III новела „Лили“)
1973 Най-добрият човек, когото познавам! учителката Николина Бонева Георгиева
1973 Тигърчето Джина, майката на Дино
1972 Обич Мария
1972 Момчето си отива Тинчето, продавачката в сладкарницата
1972 На зазоряване Лена
(в новелата „Сърце човешко“)
1972 Кръгове на обичта жената с бадемовите очи
1971 Странен двубой Божанова
1970 – 1971 Ало, д-р Минев!
(тв сериал)
5 Василева, съседка на Миневи
1970 Посланиците не убиват
(Botschafter morden nicht)
3 ГДР Мария
1969 Мъже в командировка 3 нов. Данчето, келнерката
(в новелата „Гост“)
1969 – 1971 На всеки километър, сезон II
(тв сериал)
26 Арабова, вдовицата на полковник Арабов
1969 Танго Хаваджиева
1968 Галилео Галилей
(Galileo)
Италия/България Марина, любовница на Галилей
1968 Опасен полет доктор Белчева/Анелизе Тауберг
1968 Гибелта на Александър Велики гостенка от София
1967 С дъх на бадеми Герда
1967 Отклонение археолог Неда Донева
1967 Най-дългата нощ лекарката
1966 До победата и след нея
(До победата и по неа)
Югославия медицинската сестра
1966 Карамбол Ана Мартинова
1965 Грамофон и маслини за моите приятели (тв) приятелката на Панчо
1964 Крадецът на праскови Лиза
1963 Инспекторът и нощта Жана
1962 Тютюн Ирина
1961 Стръмната пътека Елена
1961 Бъди щастлива, Ани! България/СССР Ани
1960 В тиха вечер Бойка
1958 Среднощна среща Ани
1957 Години за любов Ема
1956 Две победи момиче от хора
1955 Неспокоен път
  • „Ирина, Лиза, Неда“ (1969), творчески портрет на Невена Коканова, на режисьора Иван Рачев

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Тошев. Невена Коканова: Коя съм... + CD. С., Импулс, 2009.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 310
  2. Лили Видева, „Невена Коканова остава вярна на брака си“, в. „Монитор“, 11 октомври 2008 г.
  3. „Бащата на Коканова е лежал в Белене“, в. „Нова добруджанска трибуна“, 10 декември 2007 г.
  4. Указ № 11 от 22 януари 1999 г.
  5. Петко Иванов, „Награда на името на Невена Коканова учредиха филмови творци“, vesti.bg, 12 октомври 2000 г.
  6. История на Драматичен театър „Невена Коканова“, сайт на театъра.
  7. Махлебашиева, Велина. Тази вечер близки и приятели ще си спомнят за Невена Коканова в габровското село Иглика // БНР, 2023-08-26. Посетен на 2023-08-26.
  8. „Георги Тошев: Невена Коканова е като Клаудия Кардинале“, интервю на Димитър Николов, в. „Новинар“, 12 декември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за